ПРЕДГОВОР
Осъществявайки идеите и целите на проекта, на нашите
младежи беше задача да напишат есета на
тема „Да замина или да остана – решавам аз”. Поставени пред дилемата на всеки
един млад и амбициозен човек, нашите ученици създадоха няколко малки
произведения, наситени с дълбока емоционалност.
В следващите
редове на тази малка книжка ще имате възможността да добиете представа за
мислите на младото поколение спрямо емиграцията и имиграцията, българското
самосъзнание и родолюбие, мечти, надежди и притеснения. Всяко едно ЕСЕ
представлява едно разкрито кътче от душата на съвременните юноши, техните
възгледи, разбирания, цели, идеали и дори страхове.
Какъв по-хубав начин да открием какво се крие в душата на
всеки от това да прочетем в няколко реда неговите мисли. Поставяйки се на
мястото на един младеж, с възможност за избор, всеки е дал своята гледна точка
по зададената тема. Прочитането на всяко едно произведение ще ви помогне да
добиете представа за съвременната младеж, която има много богата душевност,
реална самооценка и високи цели.
Дали и Вие ще се
съгласите с мен?
Да замина или да
остана - решавам аз!
ЕСЕ
Избори. Те са
неизменна част от нашия живот. Част от тях правим спонтанно, почти без да им
обръщаме внимание. Други отнемат повече време, тъй като имат силата изцяло да
променят живота ни. Разбира се, има и неща, които не можем да
избираме, например къде и кога да се родим. Но затова пък сами решаваме къде и
как да прекараме живота си.
Именно въпросът за този избор - дали да останеш
да живееш в рамките на познатато или да се осмелиш да пристъпиш в чуждото - е
това, което вълнува все повече млади хора днес.
Ние, хората
винаги сме се стремели към това да опознаваме и разбираме заобикалящия ни свят.
И макар че днес можем да заявим, че сме изследвали почти всички възможни
кътчета от нашата планета, това далеч не значи, че човешкото любопитство е
задоволено. Така както всеки един от нас тайничко си мечтае да може да се убеди
със собствените си очи, че Земята действително е кръгла, по същия начин мечтаем
да поемем по пътищата към онези далечни и екзотични места, за които знаем
толкова много, но от които не сме виждали нищо. Именно този вътрешен
изследователски порив подтиква голяма част от хора да се решат да прекарат
известно време извън границите на родината. Но едва след като се завърнат
вкъщи, те разбират, че вече никога не биха могли да гледат на света около тях
по същия начин. Сравнението между тук
и там е нещо неизбежно и щом бъде
направено в някои хора се поражда въпроса: бих ли могъл да водя един различен
живот там? И ето, че те вече са
изправени пред дилемата да избират между два различни свята, всеки от който
вещае различно бъдеще.
Някои осъждат
имигрирацията като един вид предателство спрямо родината, една проява на липса
на патриотизъм, често без първо да помислят кои са причините за нейната поява.
А причините са много и най-различни. Всеки човек желае да води спокоен и
щастлив живот, да работи това, което иска и да получава възможно най-високо
възнаграждение за труда си. Това обаче не винаги е възможно в рамките на родния
край и се налага да бъдат пресечени граници-както административни, така и
културни, че дори и езикови. Нима хора, които са решили да предприемат тази
далеч не лесна стъпка трябва да бъдат порицавани?
Един ден
вероятно ще бъда изправена пред същия избор-да замина или да остана. Наясно
съм, че той ще е от онези избори, които няма да бъдат лесни, но същевременно се
чувствам готова да го направя. Защото макар и да не знам къде ще отида, винаги
ще помня защо и откъде съм стигнала дотам.
Елина Тодорова
Да замина или да
остана - решавам аз
ЕСЕ
„Дали
да имигрирам?” Това е въпрос, който почти всеки човек си е задавал поне веднъж.
Има моменти, в които той е актуален и други, в които човек не би си и помислил
да направи това.
Но
как да разбереш кой път да избереш. Това може да направи само и единствено
всеки от нас, защото ние сами избираме пътя, по който ще се развиваме.
„Защо
да се имигрира?” Това е друг въпрос, на който всеки се опитва да отговори. Ако
запишем на бял лист отговорите на този въпрос, то след кратко време ние ще го
запълнем. С какво ли? Може би с думи
като: работа, успех, средства, семейство, просперитет и други. И ако ги обобщим
ще се установи, че те всички са свързани с нашето бъдеще. Но някъде там в края
на листа е написано с малки букви „носталгия”. Дали тази дума ще бъде със
същите малки букви с които е записана или ще изглежда за нас с големи букви,
изпълващи листа зависи от отделния човек.
С
какво е свързана тя? За някои със семейство, за други с приятели, но за всички
това е родната страна.
И
ако на друг лист трябва да запиша причините, поради които да не имигрирам, то
листа навярно няма да е изписан и до половината. Със сигурност всеки би
поставил като първо семейство, близки или това, с което свързва родната си
страна.
„Но
нима животът не е борба?” Да! Това е най-важната за всеки от нас битка. Битка със себе си, с обстоятелствата и с
всичко, което трябва да се преодолее.
Тогава
ако имигрираш не означава ли това, че си загубил най-важното-битката за
оцеляване в родната си страна.
Но
как ще разбереш колко е хубава родната страна, ако не си усетил чувството на
носталгия.
И
ето отново стои въпросът „Да замина или да остана?” За мен истината е някъде по
средата. Да замина, за да уча, за да знам. Да остана в страната си - да се
боря, да търся. Отговорът трябва всеки да го вземе сам.
Иванка Христова
Да
замина или да остана - решавам аз
ЕСЕ
Днешният свят предлага
хиляди възможности за човек. Работа, образование, забавление. Човек има
свободата сам да избира къде да живее, къде да работи, къде да учи. Всеки сам
определя целите си и следва мечтите си. Днес това не е трудно. Ние сме свободни
да пътуваме и да пребиваваме, където желаем. Границите мижду държавите ни са
само условни и ние сами избираме своя път.
Движението
между страните е два вида : емигрантство и имигрантство. Аз живея в малка, но
възхитително красива страна – България. Страна с вековна история, незабравими
традиций, уникална природа, знаменити постижения. За жалост все повече чувам за
хора, които напускат страната ни. Те основно са две възрасти. Млади хора ,
токущо завършили училище. Според тях образованието в България е на ниско ниво а
шансовете за добре платена работа – малки. Другата част от хората, напускащи
пределите на България са възрастни , които търсят по-високоплатена работа и
по-добро бъдеще за децата си. Хората , които заминават се делат на такива,
които ще се върнат, когато получат това, за което са отишли и такива , които няма. Аз лично
смятам, че хората са неинформирани за това , как стоят нещата в България.
Когато ние заминаваме поставяме като причина малките заплати и ниското ниво но
образование. Това, което трябва да направим е да останем тук или да се върнем
тук и да учим и работим за родината си.Ние трябва да опитаме да променим всичко
в страната си и да направим така , че в идните поколения емигрантството да
стане все по – малко. Най-лесно е да си тръгнем и да дадем труда и знанията си
на друга държава. Да прославим нея? Да предадем родината си... Смятам , че
човек е свободен да получи своето образование където поиска, но негова отговорност
е да се погрижи за страната си и да се опита да я запази.
Според мен емигрантството е бягство от
отговорност към собствената ни страна. Всеки може да добринесе за превръщане на
нашата страна в имигрантска ,а не емигрантска.
Мартин Илиев
И тук, и там –
да замина или да остана, решавам аз
ЕСЕ
Да замина или да
остана? Това със сигурност е въпрос, който всеки подрастващ е задавал поне един
път в живота си. А за мен той е дилема! Да напуснеш родината си, мястото,
където винаги ще бъдеш обичан и да тръгнеш към непознатото, където си чужд и
винаги ще си останеш такъв. Или пък да останеш в България, където си сред свои
и да пропуснеш шансовете, които Западът предлага.
По неофициални
данни емиграцията ни достига 2,5 милиона. Сред нея преобладават младите хора на
България, образовани и трудоспособни. И наистина, ако има нещо което ме праща в
чужбина, то това е по-голямата възможност за реализация и за получаване на
по-висока диплома. Безработицата в България за това лято е била 13%, а сред
младото поколение – 28%. Това са статистики, които няма как да не подтикнат
всеки нормален младеж да погледне към другите страни като възможност за изява в
определена работна сфера, още повече че българите са сред най-амбициозните в
Европейския съюз. Тогава може би въпросът е : Ако си упорит и имаш финансова
възможност, какво те спира? Кое е това нещо което те задържа в България? За мен
отговорът е много прост – страх ме е! Страх ме е от това дали ще се адаптирам в
чужбина. Страх ме дали ще бъда приет в тамошното общество. Страх ме е дали ще
успея да преодолея липсата на семейство и приятели. Страх ме е от студенината
на чужденците, а ако искате вярвайте, страх ме е и от метеорологичните условия,
които също са фактор, отразявайки се зле на настроението на един учащ в чужда
страна. За някои хора свикнали на родния си климат, студеното или дъждовното
време може да се отрази много негативно.
Може би старите
хора ще се окажат прави – „Камакът си тежи на мястото! ”. Носталгията винаги ще
те тика към родината. А като се замисля, защо да не бъда изключение от
тенденцията за емигриране на младите? Защо да не остана в България и да вървя
напред, уповавайки се на правилото, че ако си упорит, винаги успяваш,
независимо къде? Щом обичам толкова много България, защо да не опитам да се
реализирам тук и да не бъда част от емиграцията, която причинява икономическия
срив в държавата ни? Тук ще съм сред свои и ще се чувствам добре. Но това може
ли да компенсира слабото възнаграждение, което ще получавам. Все пак живеем в
държава, където границата между патриотизъм и мазохизъм е много тънка и колкото
и да боли трябва да се признае. Толкова ли е скъпа цената на родната топлина?
Да замина или да
остана? Точният отговор може би е някъде по средата.
Най – добрият вариант за мен ще бъде да
се съберем една българска компания и заедно да заминем за един и същ град.
Големите градове на запад предлагат възможност за реализация в почти всяка една
сфера. Отивайки към чужбина като група, няма да си толкова далеч от родното и
същевременно ще получиш шанс да се възползваш от предимствата, които Западът
предлага във всяко едно отношение.
Друг вариант е
да завършиш образованието си в България, а да специализираш в чужбина. По този
начин ще изживееш най – хубавите си години – студентските в България, а междувременно
няма да се разделиш с възможностите, които се предлагат в другите страни.
Всички ние още
от малки мечтаем да станем известни и да сме богати. Но богатството понякога
струва скъпо – лишение от бащин дом, семейство и приятели. Много хора са ме съветвали
ако имам възможност да емигрирам в чужбина да не я пропилявам, защото веднъж
отидеш ли няма да искаш да се завърнеш. Но аз не им вярвам, защото независимо
колко добре се чувствам навън, никога няма да забравя родината си. Винаги ще се
връщам в мислите и усещанията си, защото едно е сигурно – аз съм горд българин
и завинаги ще си остана такъв. А доколкото дали ще замина или ще остана, това
само времето ще покаже!
Петър Вълчев
Да замина или да остана, решавам аз
ЕСЕ
Да замина или да остана – това
е сигурно най-често задаваният въпрос от младежите в днешни дни. Завършващи
училище, знаейки чужди езици, много от младите хора се изправят пред подобен
тежък избор – дали да останат в родната си страна и да са в полза на нашето
общество или просто да заминат някъде надалеч, където светът е може би по-добре
уреден и където може би биха имали по-голям шанс за реализация. А вероятно този
въпрос дори не стои пред по-голямата част от младежите, те са сигурни, че искат
да напуснат страната, че искат да изоставят предишния си живот и да опитат
някъде другаде.
Именно в това се състои
обаче предимството ни да живеем в наши дни, когато изборът дали да останем или
да заминем, дали да оползотворим таланта си тук или там навън, в чужбина, е
само и лично наш. Това наше право, също така, за добро или за лошо, ни
предоставя една огромна, лична отговорност – отговорност към страната ни, към
семейството и децата ни. Подобни важни решения като това дали да замина или не,
определят бъдещето на всички нас, те оказват влияние върху всеки - както на
близките ни, така и на останалите.
Нека започнем от това,
което за мен е по-лесното решение, по-лекият изход от ситуацията. Границите
днес са отворени за всички, те са в повечто случаи само условни и всеки един от
нас е свободен да се качи на самолета и да излети оттук, да остави всичко и
всички зад гърба си, търсейки успех някъде далеч. За подобна огромна свобода
много спомогна и присъединяването на страната ни към Европейския Съюз – та нали
това е една от главните цели на организацията, ако не и най-главната –
свободното движение на хора и стоки. Този нов, по-лесен път към Европа, отваря
още повече възможности за емиграция, за напускане на страната. От различните
гледни точки, този нов път може да изглежда както като добър шанс за развитие
на младежите, така и като лоша идея за така или иначе намаляващото население на
страната. В това отношение членството в Съюза може да има и лоши последици за
държави като нашата, където населението и без това е предмино застаряващо. Това
членство, от друга страна, дава така важното право на изобор на човека, право
което според мен всеки би трябвало да има. Ако страната ни не беше членка на
ЕС, то тогава един фундаментален човешки избор, едно изключително важно човешко
право, щеше да ни бъде отчасти отнето.
Макар много от младите
хора да заминават за чужбина, мнозина се решават да останат и да помогнат на
държавата ни. Те учат в родните висши учебни заведения, търсят си работа на
родния пазар на труда, подпомогат родната икономика и оползотворяват таланта си
в родната си страна. Талант, който е безкрайно нужен в много професии тук,
който бива безспирно търсен от родните фирми. Много експерти биха спорили, че
младежите биха имали по-голям шанс за реализация иманно тук, където подобни
умения са много по-търсени, отколкото на запад, където пазарът на труда
изоблиства от способни и можещи хора. Оставайки тук, човек показва загриженост
за страната и за бъдещите поколения, които ще живеят в нея. Каквото и да
казваме обаче в нашата държава възможностите за развитие са по-ограничени,
отколкото в чужбина, заплатите по-малки, а цените – еднакви. За да се издигнеш
на висока позиция в страната ни не са нужни само умения, знание и талант, не,
за това трябват най-вече пари или връзки.
Как можем да променим това?
Като останем и опитаме да го направим, това е единственият начин – ако
изоставим страната, знаем че няма как положението да се промени, няма как
бъдещото на децата да стане по-светло ако не оформим и „изчистим“ света за тях
– та кой друг да го направи? Всичко това опира до нашия избор, нашето решение
дали да заминем или да останем – един труден избор, който и в двата случая има
своите недостатъци. Можем да кажем, че няма правилен изобр между тези два
варианта, всеки един от тях и личен и субективен, всеки един зависи от
ценностите и положението на човека. Това, което може със сигурност да бъде
казано е, че трябва да бъдем щастливи, че ни бива дадена възможност да изберем,
която е осигурена до голяма степен от членството на страната ни към ЕС.
Какво бих избрал аз? След
всичко казано, най-правилно за мен е да остана тук, да се опитам да помогна с
каквото мога, да участвам в „съживяването“ на държавата и направата й на едно
прекрасно за живеене място, където хората ще искат да дойдат да живеят, а няма
да бягат. Не винаги обаче извършваме правилното, и аз, както много други млади
хора имам огромно желание да замина, да опитам да постигна нещо повече, макар и
плащайки цената на тъгата по родината. В чужбина виждам много възможности,
които не съществуват тук. Ала този избор тепърва ми предстои, и все още
неизправен пред него, не мога да говоря със сигурност. Това, което знам обаче
е, че за мен, както и за повечето младежи, правото на избор е нещо много ценно
и нещо, което моите родители или баби и дядовци са нямали. Радвам се, че живея
във време, в което свободата на човека е основно право, време, в което дали да
замина или да остана, решавам аз!
Иван Ганчев
„Дали да замина, или да остана-аз решавам“
ЕСЕ
Безспорно всеки човек, независимо от това на каква възраст е, си е задавал въпроса дали
да остане в родината или да замине, оставяйки тукашните поблеми, с амбицията за
едно по- светло бъдеще в по- уредена страна с по-високо заплащане и възможности
за реализация. Пред тази дилема са изправени в момента и множество гимназисти,
на които предстои да следват. Аз самата
също съм пример за човек, който не е
взел твърдо решение, докато други не само, че са решили каква да бъде
специалността, но и са се спрели на конкретен университет, най-често в Германия
или Австрия. Държите ли вече самолетните
билети в ръка?
Пиша тези редове,
действително малко объркана, та нали чрез това есе трябва да отстоя
своето мнение по въпроса.... Край мен се
разнася ароматът на сутрешно кафе, до
мен стои отвореният ми куфар, препълнен с дрехи-след два дена е
визитата ни в Германия по проекта... Докато
подреждам мислите си, се опитвам да си
педставя себе си в същата обстановка, в
някоя квартира в чужбина, очакваща
деня на прибирането сил...у дома, там
където ще ме очакват роднините и
приятелите ми и изобщо всичко, което обичам. Тази мисъл не е плашеща за мен, а
напротив, освобождаваща. Установявам, че съм се освободила от страха от новото
и непознатото, който възпира много млади хора от това да заминат. Вярвам в
това, че всеки трябва да следва мечтите
си и да бъде щастлив, дори това да
означава да напусне родината. Може би това твърдение ще получи критика, че е егоистично
и антипатриотично, че това е изборът на
страхливеца, на този, който бяга от проблемите, който няма смелостта да се
изправи срещу тях, да вземе нещата в свои ръце, да направи промяна...
След казаното до тук, моето
решение е да следвам в чужбина . Обичам страната ни, гордея се,че съм българка
и я ценя. Радвам се, че винаги ще има към какво да се върна, всъщност аз съм
сигурна,че ще го направя,но не искам един ден да съжалявам, че не съм живяла и работила в
чужбина или най-малкото участвала по прогама за обмен, защото това е опит,който
разширява кръгозора. Познавам хора, които
са следвали в чужбина, завързали са контакти и приятелства и след това са се върнали в България, за да развият съвместен
бизнес. Мотивацията ми не е единсвено свързана с материалното, защото
според някои чужбина е мястото на реализация. Мястото, на което могат да
намерят това, което в България се счита за недостижимо. Малко хора осъзнават,
че материалните ценности не са единствените неща, които биха подтикнали един
човек - един българин, да напусне родината... Аз бих го направила за собствено
удовлетворение. Сигурна съм, че с опита и възгледите си,придобити през годините
на следването, аз ще бъда по-способна да допринеса за “съживяването ” на страната ни, защото всъщност моята мечта е да се
реализирам и да създам семейство в България.
Всеки има свободата да направи
своя избор. Аз зная какво искам, а ти?
Василена Керанджиева
Няма коментари:
Публикуване на коментар